Прочетете още  Къде е границата между грижата за животните и материалния

 
Прочетете още
 

  Къде е границата сред грижата за животните и материалния интерес? Кога положителните намерения  се сблъскват с суровата действителност? Зад фасадата на благородни дела и избавителни задачи нерядко се крият стопански ползи, неразбираеми практики и даже редовно страдалчество, маскирано като помощ. Развъдниците, неправителствените организации и „ осиновителската промишленост “ се оказват част от един комплициран и постоянно непрогледен механизъм, в който животните не всеки път са печелившата страна.

Д-р Костадин Шанков е ветеринарен доктор с дълготраен опит и дейна гражданска позиция. Той е ветеринарен доктор, интернационален арбитър и уредник на десетки интернационалните изложения. Не се опасява да задава неуместни въпроси и да показва несъответствията сред думи и дейности в областта на хуманното отношение към животните. В това изявление беседваме с него за сивите зони в развъдната активност, ролята на НПО-сектора и какво в действителност значи „ да се грижиш “ за животните в България през днешния ден.

- През последните месеци излязоха случаи на грубо принуждение над животни, в това число снимане и разпространяване на фрагменти към полови нарушители. Това казус ли е?

– За страдание, насилието над животни не е казус. Но що се отнася до половите извращения – в действителност ми се желае да имам вяра, че това е изолирана обстановка. Такъв акт е проваляне на човешката природа и не би трябвало да бъде толериран на никое място.

- Какви ограничения би трябвало да се подхващат от закона и обществените платформи, с цел да се спре разпространяването на сходно наличие?

– Вярвам, че към този момент съществува задоволително напреднал изкуствен интелект, който може да открива и отстранява подобен вид наличие. Това е може би най-ефективният метод. Оттам нататък – надзор, надзор и още надзор. И обществото би трябвало да стане по-ангажирано и сензитивно, само че в границите на рационалното, а не истеричното.

- Може ли сходно закононарушение да бъде знак за податливост към принуждение и против хора?

– Абсолютно. Насилието над животни постоянно е предвестител на бъдещи прояви против хора. Ако погледнем историята, ще забележим, че доста от всеобщите убийци са имали здравно обучение – привикнали са с кръв, с безчувствено отношение към болката. Същото е и с насилието над животни – то може да притъпи емпатията и да отвори път към по-тежки закононарушения.

- Случаят с кучето Мауси повдигна въпроса за износа на животни и ролята на НПО-тата, които от време на време се възприемат като бизнес. Какво би трябвало да се промени?

– Последните законови промени ограничиха износа, изключително към Германия, посредством условието всяко животно да минава през обект, регистриран в системата TRACES. Това ненапълно ограничи злоупотребите. Проблемът е, че доста НПО-та действат като търговски сдружения – под предлог, че оказват помощ, се печелят съществени суми. Важно е да има надзор и бистрота. 

- Как оценявате положението на законодателството, обвързвано със отбрана на животните у нас ?

– Законодателството е цялостно с несъгласия. Работи се „ на парче “, а не изцяло. Например – същинските селекционери, които отглеждат кучета съгласно генетични и здравословни стандарти, постоянно не са приети за законни, до момента в който ферми с десетки животни, постоянно в ужасяващи условия, са изцяло законни, тъй като са регистрирани като животновъдни обекти. Законът пази  ферми с 150-200 кучета, където всяка кучка ражда най-малко един път, от време на време 2 пъти годишно и бълват безсистемно  кученца, които се продават  онлайн и по всякакви обществени групи и мрежи, които на 99% са с генетични болести и  една доста огромна част умират в първите 6 месеца, поради здравословни проблеми. А точно те са един от главните източници на бездомни кучета – тъй като доста от тях се изоставят. 

Не би трябвало да се лъжем, че бездомните кучета на улицата са плод на развъждането на бездомни кучета. По-голямата част от кучетата, явили се на улицата, са захвърлени домашни любимци или първо потомство, след захвърление домашни любимци.

- Обсъждат се промени в закона след последните случаи на свирепост. Какво знаете по тематиката?

– Работи се в няколко насоки. Най-важната смяна е опцията за по-бързи следствия и потребление на разследващи средства при потвърдени случаи на свирепост. Но това е единствено началото. Надявам се и други промени да влязат в действие.

- Планират ли се промени във връзка с развъждането?

– Отдавна настояваме да се разграничат хоби-развъдниците от професионалните. Хората, които имат до три кучки и се грижат добре за тях, не би трябвало да бъдат третирани като ферми. В същото време би трябвало наложително всяко животно, позволено до разплод, да минава през здравни прегледи. Това ще спре всеобщото отглеждане на заболели животни и ще понижи изоставянето им.

- Къде в Европа виждате добър баланс сред законодателство и отношение към животните?

– Трудно е да се каже. В страни като Англия и Норвегия има строго законодателство – от време на време даже прекомерно извънредно. Например – в случай че кучето захапе, даже и леко, лекарят е задължен да рапортува и то може да бъде евтаназирано. В същото време в страни като България съвсем няма наказания. Смятам, че би трябвало да вървим към уравновесен модел – да вземем за пример, въвеждане на здравна застраховка за всяко животно и годишна такса, както е в Германия.

- Има ли смяна в публичното отношение към тематиката през последните години?

– Определено да. Все повече хора демонстрират съпричастност и се включват интензивно. Има извънредно стойностни хора, които се занимават с животни от сърце. За жал, има позитивни, само че има и негативни образци, тъй като една доста огромна част от НПО-тата и  наличните зоодоброволци са хора, практикуващи го единствено поради икономическата полза, което е извънредно. За да бъдеш зоодоброволец и изобщо доброволчеството значи, че ти го правиш, тъй като ти е пристрастеност, тъй като обичаш, тъй като искаш. Има значително български фондации, които получават съществено финансиране от чужбина, само че показват съмнителни доклади и резултати.

 Да не приказваме, че това, което си стига до тяхните фондации - майки, спонсори, също е много друго от това, което действително се случва. Но когато приказваме за доброволци, които същински желаят да оказват помощ и да работят,  то помощта им е скъпа, тъй като когато един човек обича животните, желае да оказва помощ за тяхното положително, само че нищо не може да го спре и той може да роди единствено положителни хрумвания.

- Как оценявате работата на институциите по тематиката?

– Има съществени проблеми. Институциите постоянно знаят за противозаконни обекти, само че не работят, тъй като се опасяват, че животните ще се озоват още веднъж на улицата. А тези обекти постоянно са рискови – и за животните, и за хората. Хигиена, претъпканост, заболявания – всичко това е опасност. Затова е значимо приютите и краткотрайните обекти да дават отговор на законовите условия, даже да са основани с положителни планове.

- Какво бихте споделили на хората, които подлагат на критика, че се обръща повече внимание на животните, в сравнение с хората?

– Тук не съм склонен. Аз считам, че всички хора, които са уравновесени в своите връзки и рационални в отношението си към животните, са хора, които бяха помогни на всеки един човек, който видят. Няма по какъв начин да обичаш животните и да имаш обич към тях и да бъдеш безпрестрастен и да игнорираш проблемите на човечеството и на хората към себе си.

Не би трябвало да забравяме, че няма по какъв начин да бъдем щастливи, в случай че хората към нас не са щастливи. Това е най-големият проблем. Ако аз съм благополучен и хората към мен са нещастни, това значи, че аз ще бъда незадоволително благополучен, тъй като силата, напрежението и всичко, което се усещаме към себе си няма да ми дава щастливото, което аз желая да реализира.

За това ние оказваме помощ и на животните, оказваме помощ и на хората, тъй като виждайки едни щастливи хора с радостни домашни любимци, това значи, че вършат и нас щастливи. Лично аз с изключение на с животни работя и съм правил доста акции и за хора и ще не преставам да го върша, тъй като имам вяра, че едното не изключва другото в противен случай, добавя и усмихнатите хора с радостно въртящи се опашки е най-хубавата композиция, която може да виждаме към нас на улиците.